Преди дни излезе „Животът през Средновековието. Антология“ под съставителството на Цочо Бояджиев и Тони Николов. Книгата предлага на читателя впечатляващо разнообразна галерия от тематики и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др.
Преводът на текстовете е на Цочо Бояджиев, Евгения Панчева, Ирена Кръстева, Красимира Гагова, Гергана Динева, Тони Николов и Ирина Симова. Художественото оформление е на Надежда Олег Ляхова.
„Животът през Средновековието“ включва най-разнородни текстове, за да проникнат читателите в дълбинните интуиции и универсалиите на средновековната култура.
Общосподелима истина за Европейското средновековие е, че в „началото беше Словото“ (Иоан. 1:1) и че „рече Бог – и тъй стана“ (Бит. 1:6). За човека от Средните векове подобно твърдение не е умозрителна конструкция, а непосредствен жизнен опит за един свят, в който словото непрекъснато ражда битие. Имената не просто обозначават вещите, а съграждат онтологическата им същност.
Средновековната история също е „трансценденталистка“, сиреч универсална – всичко случващо се винаги се определя от по-мащабен контекст. Затова средновековният автор дори на локални хроники или на сборници с „примери“ се опитва да подреди случващото се по мярата на универсалния божествен план на творението, да го съизмери с образците на миналото и с прорицанията на бъдещето. И това е валидно както по отношение на високите образци на монашеската култура, така и на средновековната книжнина, посветена на суеверия, медицински трактати или кулинарни книги, придворни или простонародни „празнословия“. – пишат съставителите Цочо Бояджиев и Тони Николов.
Публикуваме откъс от книгата, предоставен специално за OFFNews.bg от фондация “Комунитас”. Този текст е от няколкото, включени в антологията, които съдържат информация за различни практики на времеизмерването преди изграждането на първите механични часовници в средата на XIV в.:
Измерване на времето със свещи
103. … Но тъй като не бил в състояние да измерва отстоянието между нощните часове поради тъмнината, а между дневните – поради постоянните обилни дъждове и мъгли, той [Алфред Велики, крал на Англия от 871 до 899 г. сл. Хр.] се замислил за начина, по който сигурно и неотложно ще изпълнява чак до смъртта си тържествено даденото от него обещание, уповавайки се на Божието милосърдие.
104. След дълго размишление той достигнал до полезен и мъдър съвет и наредил на капеланите си да доставят достатъчно восък, да претеглят донесения восък на парчета по две ливри и когато бил измерен восък на стойност седемдесет и два денария, заповядал на капеланите си да изготвят шест еднакви на дължина свещи, като по дължината всяка от тях бъде разделена на дванадесет равни части с дължина един палец. След достигането до това разумно разрешение въпросните шест свещи горели двадесет и четири часа, денем и нощем без прекъсване, пред светите реликви на мнозината Божии избраници, които винаги го придружавали. Но тъй като понякога свещите не можели да горят през целия ден и през цялата нощ до часа, в който били запалвани предната вечер, поради силния напор на вятъра, който нерядко свистял непрестанно, ден и нощ, през вратите и прозорците на църквите, през процепите в стените и гредите или през пролуките на палатките, така че били принудени да палят свещите по-рано, отколкото трябва, преди още да е дошъл същият час, той започнал да мисли как би могъл да спре тези пориви на вятъра и стигнал до изкусното и мъдро решение да нареди да изготвят красив фенер от дърво и волски рогове. Защото шлифованите с брадва бели волски рога блестят не по-малко от стъклен съд. Така изготвеният от дърво и рога, както казахме по-горе, чудесен фенер, в който нощем се поставяла свещта, светел ярко отвътре и отвън и вятърът не възпрепятствал пламъка, понеже кралят наредил да бъде поставена изготвена от рогове двукрила вратичка на самия фенер. Благодарение на така изработеното устройство шестте свещи горeли двадесет и четири часа без прекъсване нито твърде бързо, нито твърде бавно. След като те изгаряли, били запалвани други.
Превод: Цочо Бояджиев